Bethany Kazanlak

КАК СЕ ЗАРАЖДА ПРАЗНИКА РОЖДЕСТВО

С оглед критиката на комерсиализирането на Рождество Христово, интересно е да се отбележи, че светският, а не религиозният аспект на празника е причина за световната му популярност. В САЩ „търговците разчитат на коледните продажби, които възлизат до 50% от годишните им печалби. Пазаруването около рождествените празници „излива” приблизително 37 млн. долара в икономиката на страната, което прави приходите от американското Рождество по-големи от брутния вътрешен продукт на Ирландия” (Джефри Л.Шилър, В търсене на Рождество). Желанието за печалба явно е толкова силно, че от 1870г. търговците усилено рекламират празника. Първоначално те дори излагали в магазините си повече религиозни украшения като църковни органи, хорове и скулптури, отколкото някои църкви въобще биха могли да съберат. Убеден в икономическото въздействие на Рождество Христово, президентът на САЩ–Франклин Рузвелт измества Деня на благодарността от 30.11 на 23.11 с цел да се удължи с още една седмица еуфорията за пазаруване преди Рождество.

„Това, което много историци намират за най-интересно във връзка с преоткриването на Рождество Христово е, че именно неговата комерсиализация, която все по-често бива осъждана, е онова, което ражда трансформацията в самото начало”(Лий Ерик Шмидс, Потребителските ритуали). ‘Комерсиалните форми’, свързани с Рождество и други празници–казва Шмидс от Принстън–стават неразделна част от тяхното оцеляване. Консумативната култура моделира празниците ни, разнообразявайки местните обичаи и традиции, като създава относително подобни на тях. Превръщането на Рождество Христово в един чисто религиозен празник би зарадвало тези от нас, които искат „да си върнат Рождество”–казва той–но в едно такова празнуване би липсвало културния резонанс и въздействие от празник, дълбоко вкоренен в основите на пазарната икономика. Ако се абстрахираме от светския аспект на празника, свеждайки го единствено до религиозното му значение, казва Шмидс, вероятно не бихме се запазили като общество.

Все повече и повече в нашето съвремие ставаме неволни свидетели как богословието на Рождество твърде лесно се губи някъде задушено под блестящите украси и подаръчни опаковки, но все пак трябва да признаем, че извън богословското си значение, празникът губи изцяло своето истинско предназначение и смисъл.

Не трябва да забравяме, че Църквата е пазител на една истина, толкова жизнено важна и неотложна, че значението й не може да бъде достатъчно изтъкнато и толкова необятна и непонятна, че дори един апостол не направи опит да я обясни. Вместо това тя избликна от него като възклицание:

„Този, Който се яви в плът, доказан чрез Духа, видян от ангели, проповядван между народите, повярван в света, възнесен в слава.”

(1 Тимотей 3:16)

Ето това се опитва Църквата да каже на човечеството, но в тези последни дни нейният глас изглежда доста тънък, слаб и плах сред комерсиализирания звън на “Тиха нощ”.