НЕИЗРАЗИМИЯТ ДАР ЗА ВСЯКО СЪРЦЕ
Докато Божият Син седеше на трона в небесата, ангелите викаха “Свят е!” и небесният хор пееше “Слава!”. Одеждите Му трептяха с пречиста светлина. Очите Му блестяха като диаманти, а гласът Му звучеше като гръм.
Тогава Той напусна Своя небесен дом и влезе в утробата на една девойка. И на определеното време тя роди Богочовека направо на мръсната настилка в един обор и Го сложи да лежи в хранилката за животни. Защото–колкото и срамно да звучи–нямаше място за Божия Син никъде другаде на земята!
Въпросът е: Защо Синът на Бог пожела да стане човек? Защо Му трябваше да напуска небесната си резиденция, за да влезе в нашия свят на болка и скръб? Защо Му трябваше да разменя поклонението от ангели за ругатните от хората, които мразят Бог? Защо Му трябваше на Бог да идва на земята?
ТОЙ ДОЙДЕ ДА БЪДЕ С НАС
Божият Син дойде на земята, за да бъде с нас. Според евангелието от Матей, пророк Исая дава имената на Детето Христос хилядолетия преди Той да бъде роден: “И ще Го нарекат Емануил, което значи Бог с нас” (Мат.1:23).
Той ще бъде Емануил–Бог, Който е с нас. Не пропускайте тази част.
Христос не беше просто като Бог; вместо това, във всяка форма и отношение Той бе Бог. Отец, Синът и Святият Дух живееха заедно в съвършено единство, както и сега. И все пак, Синът не се бореше да задържи божествените Си привилегии. Вместо това, както ни казва Павел, Той “се отказа от всичко” (Филип.2:7). Той доброволно остави настрани Своите божествени способности, за да приеме всички слабости и ограничения, които характеризират човешкото естество. Във всеки един момент Исус можеше да си върне всяка сила или право, но в благодатта Си, Той с готовност избра да се покори на волята на Отец, Който Го беше призовал да изпълни една специална земна роля да бъде с нас–и нещо повече, да бъде един от нас.
ТОЙ ДОЙДЕ ДА БЪДЕ ЕДИН ОТ НАС
Във Филипяни 2:7-8 Павел използва три ключови фрази, за да опише как Синът стана един от нас “като прие образ на слуга” (ст.7б); “стана подобен на човеците” (ст.7в); “като прие човешки образ” (ст.8а).
Съществувайки във формата на Бог, Христос прие образа на човек, дори на слуга. В резултат на това, образът Му се измени. Той не изглеждаше вече като Бог. Понеже стана човек, Той изглеждаше като човек и се чувстваше като човек във всяко отношение. Той беше наранен, смееше се и кървеше. Върху главата на Исус нямаше ореол. Върху раменете Му не висяха царски одежди. Гърбът Му не беше украсен от ангелски крила.
Понеже Той бе един от нас, хората можеха да Го приближат. Рибарите се чувстваха удобно в присъствието Му. Родителите на болните деца идваха при Него за помощ. Блудниците говореха с Него без да се свиват от срам. Дори прокажените Го наричаха приятел.
Един проповедник го е казал по следния начин: “Този, Който направи човека беше направен човек.” И на този факт се крепи нашия живот.
ТОЙ ДОЙДЕ ДА УМРЕ ЗА НАС
Христос дойде, призован от Отец да ни освободи от смъртоносната примка на греха. Неговото идване на света е историята за Рождество. А как Той изпълни мисията на земята е историята за Кръста.
Той смири себе си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. (Филипяни 2:8)
Как би могло–Божият Син да бъде третиран като престъпник? Съдията на човечеството съден от човечеството! Безгрешният Син признат за виновен, осъден и екзекутиран? Какъв ужас! И все пак, това беше курса, избран за Него от Отец, и Той се подчини. В резултат от Неговата жертва Бог можа да замени нашия грях за Неговата правда.
Бог за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бог (2 Кор. 5:21).
От тронната зала към обора до Кръста, Христос дойде, за да можем ние като повярваме в Него като наш единствен Спасител да преминем от робство към свобода, от смърт към живот.
Благодарим на Бог за Неговия Син–Неговият неизразим Дар, толкова прекрасен, че не съществуват думи, които могат напълно да Го опишат! (2 Кор.9:15)
ЗВЪНЕТЕ КАМБАНИ!
През този рождествен сезон умовете ни изпълват мисли за семейството, доброжелателство и мир по земята. Но докато размишляваме върху автентичния смисъл на Рождество–Детето Христос, Въплъщението и Кръста–по-дълбоки истини звънят като камбаните на Бъди Вечер.
Първо, Бог може да направи всичко. Ако може да моделира историята и да раздвижи ума на Цезар, да предизвика живот в утробата на девица и да Се свие в тялото на бебе, представете си само какви велики неща може да направи в и чрез нас.
Второ, Бог може да промени всекиго. Чрез смъртта на Сина Си на кръста, Той промени смъртта в живот. Какви промени може да извърши сега Той в нас? И още един такъв въпрос: ще приемете ли тези промени?
Трето, Бог може да ни заведе навсякъде. Той заведе Христос от небето до кръста и отново обратно у дома. През всяка и всичките ни долини, Той може да води и нас.
ПРИЗОВАВАМЕ ВИ ДА ПОСПРЕТЕ И ДА РАЗМИСЛИТЕ ВНИМАТЕЛНО ВЪРХУ БОЖИЯТ “НЕИЗРАЗИМ ДАР”. И НЕ САМО ЗА СЕБЕ СИ. НА СТРАНИЦИТЕ НА ТОВА СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ НА В-К “ХРИСТИЯНСТВО” СМЕ ВКЛЮЧИЛИ СПЕЦИАЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ТОЗИ ПРЕКРАСЕН ПРАЗНИК РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО. ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ЕДНА ЗАБРАВЕНА, А ВЕРОЯТНО И НЕПОЗНАТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ТРАДИЦИЯ, КОЯТО МОЖЕ ДОРИ ДА ВЪЗОБНОВИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В СЕМЕЙСТВОТО ВИ И ЦЪРКВАТА. ВЕКОВЕ НАРЕД, ВЯРВАЩИТЕ СА ПРИГОТВЯЛИ СЪРЦАТА СИ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПЕТ СЕДМИЦИ ДО РОЖДЕСТВЕНИЯ ПРАЗНИК НА 25.ХІІ. АКО НЕ ТАЗИ ГОДИНА, ТО ЗАПОЧНЕТЕ ОТ СЛЕДВАЩАТА! СЪБЕРЕТЕ СЕМЕЙСТВОТО И ПРИЯТЕЛИТЕ СИ ВСЕКИ ДЕН ЗА КРАТКО ВРЕМЕ, ДА ПРОЧЕТЕТЕ ОПРЕДЕЛЕНИ БИБЛЕЙСКИ ПАСАЖИ, ДА ИЗПЕЕТЕ ЕДНА-ДВЕ РОЖДЕСТВЕНИ ПЕСНИ И ДА БЛАГОДАРИТЕ НА БОГ ЗА ЧУДЕСНИЯ ДАР–НЕГОВИЯТ СИН. С ВСЕКИ ИЗМИНАЛ ДЕН НАБЛЮДАВАЙТЕ ТРАНСФОРМАЦИЯТА ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА СИ. ЩЕ БЪДЕТЕ ИЗНЕНАДАНИ КОГАТО ОТКРИЕТЕ, ЧЕ НЕГОВИЯТ ДАР НЕ Е ПРЕСТАНАЛ ДА ДАРЯВА. ВЪПЛЪЩЕНИЕТО БЕШЕ САМО НАЧАЛОТО!
ОТ РЕДАКЦИОННИЯТ ЕКИП

1 response so far ↓
1 Вестник “Християнство” // апр 14, 2008 at 8:46 am
[...] НЕИЗРАЗИМИЯТ ДАР ЗА ВСЯКО СЪРЦЕ, [...]
Leave a Comment